Петима диктатори и съдбата на Арабската пролет
Един от тях живее умерено в заточение. Друг бе пратен в пандиза, а в този момент на процедура живее под домакински арест. Трети продължава да е на власт - в страна, разкъсвана от война. Двама бяха убити.
Новината от понеделник, че някогашният йеменски президент е погубен, е освен основно събитие за една страна, опустошена от революция, разкъсвана от битка на верска основа, водена посредством медиатори сред Саудитска Арабия и Иран, и стигнала до най-тежката филантропична рецесия в света.
Това събитие с изключение на всичко друго припомня за покосените очаквания в този район - седем години откакто един продавач на плодове се самозапали в Тунис и по този начин пламна развой, наименуван по-късно Арабската пролет.
The New York Times напомня какво се случи с петима водачи - в Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен - страни, които са в центъра на политическите въстания, почнали през 2011 година Само в една от тях, Тунис, през днешния ден има сходство на плуралистична народна власт.
Хосни Мубарак, Египет
89-годишният Мубарак, в предишното знак на непоклатимия арабски автократ, бе свален през февруари 2011 година след близо 30 години на власт. Падането му бе като че ли първият сигнал за идни промени в политиката. Той бе вкаран в пандиза и съден по обвинявания, в това число за скрит план за ликвидиране на протестиращи и за ширеща се корупция, а процесите против него бяха съпроводени от приковаващи вниманието фрагменти с Мубарак, който седи в клетката на обвинените в правосъдната зала.
Общественият яд против Мубарак обаче поутихна, когато Египет бе разтресен от нови политически катаклизми: свалянето на демократично определения, само че одобряван извънредно спорно в обществото президент ислямист Мохамед Морси и заменянето му с военния деспот Абдел Фатах ас Сиси, който поведе гневна акция против инакомислието. През март държавното управление на Сиси тихомълком пусна Мубарак от пандиза, въпреки че против него продължава да се води следствие за корупция и той няма право да напуща Египет. Мубарак в този момент живее в охранявано имение в Кайро.
Муамар Кадафи, Либия
Този екстравагантен и безсърдечен водач, който се смяташе за крал на Африка и се обличаше като бедуин, ръководи Либия повече от 40 години. Полковник Кадафи бе свален през август 2011 година след национално въстание, подкрепено от военни самолети на НАТО. Два месеца по-късно, на 69 години, бе погубен от бунтовници, които го измъкнаха от неговия роден град Сирт и изложиха тялото му на показ в хладилна камера в Мисрата.
Либия по-късно изпадна в съвсем перманентна безредица и се трансформира в леговище за трафиканти на хора, които експлоатират бежанците и мигрантите, искащи да стигнат с лодки до Европа.
Зин ал Абидин Бен Али, Тунис
81-годишният Бен Али, първият от свалените арабски автократи, водеше съгласно критиците му непристойно луксозен живот - в внезапен контрастност с сложния живот на елементарните тунизийци. Символ на тяхното обезсърчение стана ориста на продавача на плодове Мохамед Буазизи.
През февруари 2011 година Бен Али избяга със фамилията си в Саудитска Арабия, където държавното управление му разреши да живее умерено и отхвърли настояването на Тунис да го екстрадира.
Али Абдула Салех, Йемен
Салех, считан за един от най-коварните автократи в арабския свят, се отдръпна при започване на 2012 година след три десетилетия отпред на Йемен, най-бедната страна в Близкия изток. Той продължи да е авторитетна политическа фигура и по-късно се съюзи с йеменските бунтовници хуси, които от три години се бият с коалиция, отпред на която е Саудитска Арабия.
В понеделник той бе погубен на 75-годишна възраст при усилване на хаоса в Сана, столицата на Йемен, откакто бе обявено, че още веднъж е минал на противниковата среда, предавайки хусите, подкрепяни от Иран.
Башар ал Асад, Сирия
Опровергавайки прогнозите на западните водачи, че е идващият подред, който ще падне, президентът Асад остана на власт макар избухналото през 2011 година въстание, което прерасна в революция, унищожила Сирия и провокирала тежка бежанска рецесия.
Подпомагани от съдружниците си Русия и Иран, силите на 52-годишния Асад, някогашен очен доктор, си върнаха огромни територии в Сирия, завоювани от бунтовници и ислямсти. Голяма част от страната му обаче е в руини и по оценки на Организация на обединените нации възобновяване й ще коства повече от 250 милиарда $. Преговорите за прекъсване на войната вървят мъчно и не е ясно каква ще е ролята на Асад в бъдещето на Сирия.
По публикацията работи: Десислава Попова
Новината от понеделник, че някогашният йеменски президент е погубен, е освен основно събитие за една страна, опустошена от революция, разкъсвана от битка на верска основа, водена посредством медиатори сред Саудитска Арабия и Иран, и стигнала до най-тежката филантропична рецесия в света.
Това събитие с изключение на всичко друго припомня за покосените очаквания в този район - седем години откакто един продавач на плодове се самозапали в Тунис и по този начин пламна развой, наименуван по-късно Арабската пролет.
The New York Times напомня какво се случи с петима водачи - в Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен - страни, които са в центъра на политическите въстания, почнали през 2011 година Само в една от тях, Тунис, през днешния ден има сходство на плуралистична народна власт.
Хосни Мубарак, Египет
89-годишният Мубарак, в предишното знак на непоклатимия арабски автократ, бе свален през февруари 2011 година след близо 30 години на власт. Падането му бе като че ли първият сигнал за идни промени в политиката. Той бе вкаран в пандиза и съден по обвинявания, в това число за скрит план за ликвидиране на протестиращи и за ширеща се корупция, а процесите против него бяха съпроводени от приковаващи вниманието фрагменти с Мубарак, който седи в клетката на обвинените в правосъдната зала.
Общественият яд против Мубарак обаче поутихна, когато Египет бе разтресен от нови политически катаклизми: свалянето на демократично определения, само че одобряван извънредно спорно в обществото президент ислямист Мохамед Морси и заменянето му с военния деспот Абдел Фатах ас Сиси, който поведе гневна акция против инакомислието. През март държавното управление на Сиси тихомълком пусна Мубарак от пандиза, въпреки че против него продължава да се води следствие за корупция и той няма право да напуща Египет. Мубарак в този момент живее в охранявано имение в Кайро.
Муамар Кадафи, Либия
Този екстравагантен и безсърдечен водач, който се смяташе за крал на Африка и се обличаше като бедуин, ръководи Либия повече от 40 години. Полковник Кадафи бе свален през август 2011 година след национално въстание, подкрепено от военни самолети на НАТО. Два месеца по-късно, на 69 години, бе погубен от бунтовници, които го измъкнаха от неговия роден град Сирт и изложиха тялото му на показ в хладилна камера в Мисрата.
Либия по-късно изпадна в съвсем перманентна безредица и се трансформира в леговище за трафиканти на хора, които експлоатират бежанците и мигрантите, искащи да стигнат с лодки до Европа.
Зин ал Абидин Бен Али, Тунис
81-годишният Бен Али, първият от свалените арабски автократи, водеше съгласно критиците му непристойно луксозен живот - в внезапен контрастност с сложния живот на елементарните тунизийци. Символ на тяхното обезсърчение стана ориста на продавача на плодове Мохамед Буазизи.
През февруари 2011 година Бен Али избяга със фамилията си в Саудитска Арабия, където държавното управление му разреши да живее умерено и отхвърли настояването на Тунис да го екстрадира.
Али Абдула Салех, Йемен
Салех, считан за един от най-коварните автократи в арабския свят, се отдръпна при започване на 2012 година след три десетилетия отпред на Йемен, най-бедната страна в Близкия изток. Той продължи да е авторитетна политическа фигура и по-късно се съюзи с йеменските бунтовници хуси, които от три години се бият с коалиция, отпред на която е Саудитска Арабия.
В понеделник той бе погубен на 75-годишна възраст при усилване на хаоса в Сана, столицата на Йемен, откакто бе обявено, че още веднъж е минал на противниковата среда, предавайки хусите, подкрепяни от Иран.
Башар ал Асад, Сирия
Опровергавайки прогнозите на западните водачи, че е идващият подред, който ще падне, президентът Асад остана на власт макар избухналото през 2011 година въстание, което прерасна в революция, унищожила Сирия и провокирала тежка бежанска рецесия.
Подпомагани от съдружниците си Русия и Иран, силите на 52-годишния Асад, някогашен очен доктор, си върнаха огромни територии в Сирия, завоювани от бунтовници и ислямсти. Голяма част от страната му обаче е в руини и по оценки на Организация на обединените нации възобновяване й ще коства повече от 250 милиарда $. Преговорите за прекъсване на войната вървят мъчно и не е ясно каква ще е ролята на Асад в бъдещето на Сирия.
По публикацията работи: Десислава Попова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ